Калофер възниква като нов град към средата на 16-ти век. Легендарният му основател Калифер войвода сключва споразумение със султан Селим І-ви , да издигне селище при условие , че спре набезите на четата си и охранява прохода Стражата. Турците се задължавали "с подкован кон и оръжие през града да не преминават".Така , според  преданието , се ражда градът "Алтън Калофер".
  Името на града, завинаги остава в нашата история с най-великия свой син -
гениалният поет и революционер Христо Ботев. Роден на 25 декември, 1847 година, познал волността хайдушкия Балкан , от Калофер той поема своя жертвен път в служба на народното дело.
  През епохата на националното ни Възраждане Калофер  градът дава на културната ни история  личности като І-та светска учителка Анастасия Димитрова, І-та българска поетеса Елена Мутева ,българският екзарх Йосиф,
І-та българска лекарка Анастасия Головина.
  През всичките години калоферци запазват чисто българският характер на своя град със спомена за хайдушкото минало и надеждата за бъдещето на Отечеството.
  Калофер е бил известен в миналото не само в България , но и на изток и запад със занаятчийските си стоки - гайтани, шаек , платове от чиста вълна , изработени ръчно.Калоферките са сръчни и умятни. Те тъкат красиви халища, китеници, черги и платове. 
  Мъжете се занимават с типично мъжките занаяти. Ще намериш майстора гайдар, който умело майстори известна калоферска гайда. Друг изработва красиви ножове, една отколешна традиция, като се има предвид борческия дух на калофереца. Заради голямото разнообразие на дървесни видове, в миналото високо в планината е имало стружни, където майстори са изработвали дъски, резбовани предмети за църквите, станове, чакръци, налъми, калами. 
  Все още се практикува тепавичарството и баросването.
  През 1910 г. видната калоферка Ека Караминкова пренася един чужд занаят - брюкселска дантела, който почти 1 век е един от основните източници на малкото материални средства, с които жената е могла да участва в прехраната на семейството. Тази красива дантела присвои името "калоферска" дантела.
  Само с дълбокото религиозно чувство на жителите на града се обясняват изграждането, съхраняването и поддържането на множество църкви, манастири, параклиси, аязма и черковища и почитането на големите църковни празници, обреди и обичаи.
  На територията на Калофер са трите големи църкви, изградени на местата на малки дървени църквички, за които малко се знае : "Св. Архангел" - изградена през 1869 г. , "Св. Успение Богородично" - построена 1848 г.и І-во килийно училище, "Св. Атанасий" - построена през 1842 г.
  Девическия манастир "Св. Въведение Богородично" е бил и в момента е място, където се получава духовна просвета в ранната детска възраст.
  На около 6 км от града, под връх Ботев, в началото на НП "Централен Балкан", се намира Мъжкият манастир "Св. Рождество Богородично"-основон около 1606г. 
   Върху Белите скали, като птица е кацнал малкият скит "Покров на Св. Богородица", който калоферци наричат "Малкото манастирче" .
   Параклисите "Св. Илия" , "Св. Троица" и "Св. Пантелеймон" са много посещавани свети места, където преданите хора са намирали и намират изцеление.
   Черковищата / оброчищата / "Св. Богородица", "Св. Иван Рилски", "Св.Димитър" и "Св. Петър" са места отбелязани с каменни кръстове, намиращи се в много красиви местности.
   Семейните калоферски хотели :
-семеен хотел "Джонджорови"     
 
-семеен хотел "Райски кът"
-"Цуцовата къща" , "Сандевата къща"
-вила "Donna" , "Бяла река"
-"Барата", "Зорница" , "При Танчо"
-"Иванови", "Паралингови", "Славова" , "Караджови"
-хотел-механа "Калофер" , "Драголовата къща"
ще ви посрещнат с традиционното гостоприемство и топлина на българския дом, а за вашите кулинарни предпочитания ще се погрижат уютните гостилници "Камелия" , "Бамбино" , "Панорама" , механа "Калофер" ,  ресторонт - градина "Риведо"...